«Затъмнение»

- 1 -
Стефани МайерЗатъмнение ПРЕДГОВОР

Всичките ни опити за хитруване бяха напразни.

С лед на сърцето го гледах как се приготвя да ме защити. Усилената му концентрация не издаваше и сянка от съмнение, въпреки че те бяха повече от него. Знаех, че не можем да очакваме никаква помощ — в този момент семейството му се бореше за живота си така, както и той се — за нашия.

Щях ли някога да науча резултата на другата битка? Да разбера кои бяха победителите и победените?

Щях ли да оживея достатъчно дълго?

Шансовете не изглеждаха много големи.

Черни очи, подивели от жестокото желание за смъртта ми, чакаха момента, когато вниманието на моят защитник щеше да бъде отклонено. Момента когато със сигурност щях да умра.

Някъде много, много далеч в студената гора, един вълк нададе вой.

(обратно)1. УЛТИМАТУМ

Бела,

Не знам защо караш Чарли да носи бележки на Били сякаш сме във втори клас.

Ако исках да говоря с теб щях да отговоря на…

Ти взе решението, ясно? Не можеш да имаш и двама ни.

Коя част от „смъртни врагове“ не можеш да разбереш?

Виж, знам че се държа като глупак, но просто няма начин да…

Не можем да бъдем приятели след като ти прекарваш цялото си време с…

Става по-зле като мисля за теб толкова много, за това не ми пиши повече…

Да, и ти ми липсваш. Много. Но това нищо не променя. Съжалявам.

Джейкъб

Прокарах пръстите си по страницата, можех да почувствам местата, на които химикалът му е оставил по-дълбоки следи. Можех да си го представя как пише ядосаните реплики с грубият си почерк, след това да ги зачерква, осъзнавайки, че не това е искал да каже. Това би обяснило размазаното мастило. Можех да си представя как веждите и челото му се сбръчкват от напрежение. Ако бях там може би щях да се засмея. „Не се затормозявай, Джейкъб,“ щях да му кажа „просто кажи каквото мислиш“. Но да се засмея сега, беше последното, което можех да направя след като прочетох думите му. Отговорът му на бележката ми — предадена от Чарли до Били за него, точно като че ли сме във втори клас, както каза той — не беше изненадващ. Знаех какво ще пише в нея още преди да я отворя. Това, което ме изненада, беше колко много ме нараниха зачертаните реплики — сякаш беше невероятно остър смисълът им.

- 1 -