«Петият слон»

- 1 -
Тери Пратчет Петият слон Бележка на автора

Много съм признателен на Питър Блийкли, който ми помогна с джуджешката опера „Кървав топор и Железен млат“. Звучеше значително по-хубаво в неговата версия (и несъмнено имаше доста повече песни за злато).

Казват, че светът е плосък и се подпира върху гърбовете на четири слона, които пък са стъпили върху гигантска костенурка.

Казват, че понеже тези слонове са великански твари, имат кости от камък и желязо, както и нерви от злато за по-добра проводимост на големи разстояния.1

Казват, че петият слон прелетял с писъци и тръбене в атмосферата на младия свят преди не знам си колко години и се приземил с достатъчна сила, за да сцепи континенти и да издигне нови планини.

Не е имало очевидци на падането му, а това поражда интересен философски въпрос: ако вбесен слон, тежащ милиони тонове, се стовари от небето и няма кой да го чуе, дали той — поне от философска гледна точка — издава някакъв звук?

И щом е нямало кой да го види, падал ли е изобщо?

С други думи — да не е само приказчица, предназначена за детски уши, с която се обясняват някои по-особени природни явления?

Джуджетата, които поначало са измислили легендата, ровят по-надълбоко от останалите народи. Те твърдят, че в преданието имало зрънце истина.

На подходящо място от планината Овнерог в ясен ден човек би могъл да огледа надалеч равнините. В летните жеги щеше да преброи стълбовете прахоляк от волски каруци, тътрещи се с максималната си скорост от три километра в час. Всеки чифт добичета теглеше по две коли с по четири тона товар във всяка. Така разните неща стигаха там, закъдето бяха изпратени, след немалко време, затова пък сигурно и по много наведнъж. Към градовете около Кръглото море пренасяха суровини и понякога хора, тръгнали да си търсят късмета или поне някоя и друга шепа диаманти.

Към планините се връщаха с готови изделия, екзотични рядкости от задокеански земи и хора, сдобили се с благоразумие и някой и друг белег.

Между каруците обикновено имаше по един ден път. Превръщаха пейзажа в разгърната машина на времето. В ясните дни се виждаше чак до миналия вторник.

- 1 -